За мен националния отбор не е на дневен ред, коментира централният блокировач на Хебър
Централният блокировач на шампиона Хебър (Пазарджик) Николай Николов гостува специално във волейболното предаване Blck Out. В него 36-годишният волейболист говори за националния отбор на България.
Ако се случи да имам разговор с Пламен Константинов и бъда поканен в националния отбор, тогава ще разберете. Сега не мога да ви отговоря, защото за мен националния отбор не е на дневен ред. Имам предвид... спомняте си как аз приключих с националния отбор. Имахме един треньор, Силвано Пранди се казва, който реши в един момент, че 5 или 6 човека от националния отбор, които са били там 10 години и са дали много, просто така не му трябват. Направи си експеримент, видя се експериментът. Не казвам, че е заради нашето отсъствие, но може и да е било, пак това са само хипотези, защото няма как да се върнем и да променим събитията, експериментът се оказа изключително неуспешен. Така че, темата "Национален отбор" за мен е доста... болезнена, така ще я нарека. И до ден днешен горчилката в мен е останала, може би ще остане още доста дълго време”, заяви Николай Николов.
От тук нататък за в бъдеще... ние не сме първа младост. За мен това нещо, което се прави, да се връщат хора по на 37-38 и не знам си на колко години, какъв е смисълът. Аз това искам да попитам? Колко ще поиграеш в националния отбор? Година-две… Да, Олимпийските игри са прекрасно нещо, хубаво е да се класираш, но има и шанс да не ги изиграеш, защото може годинките ти да са в повечко. Което не пречи да помогнеш, да! Много хора могат да ме разберат неправилно. Въпросът е такъв, че имаше хора, които можеха в определен момент да помогнат да се класираме на тези Олимпийски игри, които минаха, а те бяха освободени, така ще го нарека, въпреки че аз го казвам по друг начин - изпратени да си ходят вкъщи просто. Дали бяха неудобни и аз не знам какви, но там не бяха спортно-технически факторите, там бяха съвсем други, няма значение. И пропуснахме една Олимпиада, на която аз смятам отговорно, че наистина можехме да сме. Цяла България видя, че с единият крак, че и вторият беше там почти, но... се спънахме. Така че, ето това е жалкото…”, допълни Николай Николов.